АСЕПТИЧНА НЕКРОЗА НА БЕДРЕНАТА ГЛАВА

 

Асептичната некроза на бедрената глава (Болест на Чандлър) представлява кистозна деструкция на костната тъкан в главата на бедрената кост или т. нар. инфаркт на костта. Това може да бъде следствие от исхемия, като се нарушава кръвоснабдяването на костта, което от своя страна води до некроза.

Болестта на Чандлър засяга по-често мъжете между 30- и 50- годишна възраст. Заболяването може да порази само едната става, или най-често е двустранно. При това често втората става заболява няколко месеца или до 2-3 години след първата.

Първопричината за възникване на асептичната некроза не е напълно изяснена. Възможни причини са продължителната терапия с кортикостероиди, алкохолизмът, артериосклерозата, затлъстяването, травми на тазобедрената става, повтарящо се излагане на йонизираща радиация и други вредни фактори.

Засегнатата кост постепенно некротизира, хлътва и бедрената глава се смачква (колабира), като този процес е съпровождан от болки в ставата и ограничени движения.

Заболяването се диагностицира с рентгенографски и магнитно-резонансни изследвания.

Без оперативно лечение при над 85% от пациентите с асептична некроза настъпват тежки артрозни промени на бедрената глава. Настъпилата коксартроза е тежка инвалидизация и налага поставяне на изкуствена става.

В началните стадии на заболяването се наблюдават малки лезии, главичката на бедрената кост все още не е напълно разрушена и има шансове ставата да бъде спасена.

В тези случаи се постига успешно лечение с т. нар. сърцевинна декомпресия, с или без костни присадки.

Сърцевинната декомпресия е хирургична интервенция, при която с отварянето на костен тунел в шийката и бедрената глава се редуцира налягането в костта.

Тази процедура може да намали болките, да забави прогресирането на болестта и дори да предотврати колапс на бедрената глава и последващо протезиране с изкуствена става.

Сърцевинната декомпресия в някои случаи може да се съчетае с въвеждане на костен матрикс, например Grafton ® Gel в сърцевината на бедрената главичка.

Изпълнението на тази оперативна интервенция е с мини-инвазивна техника, краткотрайна и лесно поносима. Постоперативно се налага ходене с патерици за 4-6 седмици, за да се предотврати натоварването на ставата и риска от фрактури.

Ефективно допълнение към лечебната схема е хипербарната оксигенация. При тази терапия пациентите дишат кислород под повишено налягане в продължение на 90 мин. на ден, като се правят най-малко 20-30 сеанса. Чрез хипербарната кислородотерапия се облекчават и спират болките и се подобрява кръвоснабдяването на костта.

Комбинирането на различните терапевтични методи – сърцевинна декомпресия, костни присадки и хипербарна оксигенация, дава по-добри резултати, отколкото самостоятелното им приложение.

 

 

Д-р Никола Гаевски, специалист ортопед-травматолог

 

 

 


9010 Варна, бул. “Христо Смирненски” 1, МБАЛ “Св. Марина”

Тел: 052/ 322 120, Факс: 052/ 659 355

©2003-2007 Оксигена ООД