ОЗОНОТЕРАПИЯ ПРИ БРОНХИАЛНА АСТМА

 

Бронхиалната астма е заболяване, чиито основни симптоми са пристъпите на душене, обусловени от обструкция на дихателните пътища, вследствие повишената чувствителност на трахеята и бронхите към различни дразнители.

Ефектът от озонотерапията е свързан с нейната способност да повлиява различните страни на патологичния процес. Преди всичко това е способността на озона да спира бронхоспазмите. Това е резултат от дилатационното влияние върху гладката мускулатура на NO-радикал, образуващ се в ендотелните клетки под действието на озона.

От тази позиция е особено съществена способността на озона да ликвидира тъканната хипоксия, която винаги е налице при болните с бронхиална астма. Постъпването на кислород в кръвта, по-доброто отдаване на кислород от еритроцитите на тъканите, подобряването на реологичните характеристики на кръвта лежат в основата на ликвидирането на хипоксията.

Именно с подобрената оксигенация на кръвта П.В.Стручков и съавт. (2000) свързват облекченото дишане след всяка процедура на венозна инфузия на озониран физиологичен серум.

Повишеното кислородоснабдяване води към нормализиране функциите на органите и системите, в частност имунната система. Имунологичните механизми на човешкия организъм се явяват кислородозависими. Имуномодулиращото действие на озона се изразява в активиране изработването на лимфоцити и моноцити цитокини – интерферон, туморнекротизиращ фактор, интерлевкини. Последните, постъпвайки в кръвта, активират както клетъчния, така и хуморалния имунитет. Усилва се синтеза на Т-убийците, осъществяващи клетъчния имунитет. Нормализира се продукцията на Т-помощниците, регулиращи работата на В-лимфоцитите. (Paulesu L., Luzzi S., 1991).

Повишеното парциално налягане на кислорода в тъканите в резултат на озонотерапията спира отрицателните ефекти от хипоксията, извръщащи в частност функциите на интерлевкин-1, който при хипоксемия вместо да стимулира Т-лимфоцитите, започва да проявява цитотоксични ефекти (И.И.Белянин, 1998).

Бактерицидното действие на озона е аналогично на тези процеси, които организма използва за унищожаване на чужди антигени, т.е. усилва действието на свободните радикали вследствие повишаване фагоцитарната способност на левкоцитите. Освен това озонът прониква вътре в микробните клетки и встъпва в реакция с цитоплазмените протеини, нарушавайки пролиферацията на бактериите.

Озонотерапия при бронхиална астма може да се използва като самостоятелен профилактичен метод, насочен към намаляване или ликвидиране на симптомите. Също така озонотерапията се явява ефективен метод при лечението на обострено заболяване.

Озонотерапията се прилага под формата на венозни инфузии, ректални инсуфлации, голяма автохемотерапия, инхалации с озонирана дестилирана вода, инжектиране на озон в биологично активни точки.

Като самостоятелен метод озонотерапията се прилага с цел профилактика и лечение на леките форми на бронхиална астма. При средно-тежки и тежки форми озонотерапията се използва на фона на основното лечение.

Наблюдавани са 42 болни с бронхиална астма, на които е проведен курс озонотерапия. Болшинството болни (83%) били със средно-тежка форма на заболяването. Всички пациенти постоянно или почти постоянно са приемали бронхолитични препарати, част от тях – стероидни хормони. След курса озонотерапия е отчетено достоверно подобрение (във вид на намаляне пристъпите на душене повече от  наполовина и понижение приема на лекарства) при 86% от болните. При 7 % - астматичните пристъпи са били напълно купирани на фона на прекратен прием на медикаменти. В 7 % от случаите подобрение в състоянието на болните не се е получило (О.В.Масленников).

        
 

9010 Варна, бул. “Христо Смирненски” 1, МБАЛ “Св. Марина”

Тел: 052/ 322 120, Факс: 052/ 659 355

©2003-2007 Оксигена ООД